Пещера „Утроба“

Пещера „Утроба“ е тракийско светилище, датиращо от XI – Х в. пр.н.е. Храмът се намира близо до с. Илиница в местността Тангардък кая, на около 12 km северозападно от Кърджали.

Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. (Редица археолози, изследващи пещерата „Утроба“, са възприели наименованието Тангардък кая за официално наименование на обекта.

Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочината – около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.

Пещерата е образувана в обособен карстов скален масив, недалеч от хребета на рида Илиница. Скалите са кредни варовици, подложени на силното влияние на ендогенните сили (тектонски движения). Процесите на физическо и химическо изветряне са довели до образуването на входна част – уширена тектонска цепнатина, в основата на която има няколко малки тераси. По-късно, по направление на основната тектонска пукнатина е създадена изкуствена галерия с дължина 12 м и средна ширина 1,5 м. В основата на скалата, по направление на цепнатината е изсечен силно наклонен коридор, водещ към входа на пещерата. На нивото на пода на пещерната галерия входният отвор е уширен в основата си и неговото вертикално сечение, гледано отвътре навън има формата на елипса с голям ексцентриситет. Дъното на пещерата е оформено своеобразно с изсичане на малка площадка и очевидно има олтарни функции.

Местоположението на пещерата Утроба и това, че е била древно тракийско светилище е известно на жителите на с.Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолозите е благодарение на учителят спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на пещерата цели осем години по съвет на директора на Историческия музей в гр.Кърджали – Павел Петков. Той бил първият, при когото Гумаров информира за местоположението и предназначението на пещерата.

Местоположението на пещерата е посочено на Гумаров от местни пастирки на кози на 20 март 1994 година.

През 2002 г. Минчо Гумаров убеждава доц.Николай Овчаров, че трябва да посети една пещера, която се в близост до с.Ненково. Археологът дълго се колебаел преди да тръгне към пещерата, въпреки това решил да разгледа мястото. Доц. Овчаров е скептичен, докато не съзира издълбани ниши издълбани край входа, характерни за тракийските светилища в района.

На място Николай Овчаров има възможност да наблюдава т.нар. символично „оплождане“ на Богинята Майка от Бога-Слънце, когато точно в 12:00 часа на обяд прониква в утробата и под формата на гигантски светлинен фалос започва да пълзи към олтара в дъното на пещерата. Ритуалът е частичен, защото само в определен ден в годината слънцето стига до олтара-матка. Изследвайки астрономическите обстоятелства на тези кулминации, Алексей Стоев и Пенка Мъглова по-късно отбелязват фактът, че проекциите на лятното Слънце са къси и се движат в при входната част на пещерата. Дългите проекции могат да се реализират само когато Слънцето има отрицателни деклинации, което се получава през зимния сезон. Като се използват данните от Постоянната част на Астрономическия календар, се изчислява максималната височина на Слънцето по време на неговата горна и долна кулминация.