Перперикон

Перперикон или Перперек (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в.

Разположение и описание
Перперикон се намира на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина дълга 10 km и широка 3–4 km (ок. 300–370 m над м.р.), през която тече златоносната Перперишка река (Perperischka). Перперикон се намира на десния бряг на реката, над село Горна крепост. Площта му е около 12 кв. км. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Перперикон е един от стоте национални туристически обекта в България.

История
Перперикон е обитаван от каменната ера преди 8000 г. и достига разцвета си през римската епоха.

През къснобронзовата и ранножелязната епоха, мощното развитие на култовите съоръжения на хълма създават грандиозно светилище. Счита се, че това е светилището на бог Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите [1]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Сериозните аргументи, че светилището на Дионис е в Перперикон, включват великолепните находки и древни източници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „ учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [2]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [3]. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис““, което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

Счита се, че това е също епископският град, където в ранния 5-ти век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него “тракийска азбука“ и богослужение на тракийски език.[4] Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Макробий (400 г. сл.н.е.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.[5] След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял нетурски е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Разкопките започват през 2000 г. През 2006 г., екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 90-те години на XX век.